by Това е писмото, което получих от майката на Ева. Копирам го тук:
Помощ!!! Вече не знам какво да правя и към кого да се обърна, за да помогна на Ева! В последно време е много депресирана и тревожна. Това личи от изражението на лицето й. Когато иска да каже нещо, тя си вади езичето, а сега езикът й е постоянно навън. Явно има да каже нещо много важно и ако можеше да издава някакви звуци, сигурно щеше да крещи. Опитваме се да разберем какво я мъчи, но до никъде не можем да стигнем. Търсих логопед, но изглежда никой в Добрич не иска да се заеме с този случай. Обърнала съм се за помощ за раздвижването й и към всички възможни рехабилитатори в Добрич, но и те не желаят да се занимават с Ева. От три години не беше идвал невролог или неврохирург да я прегледа, въпреки че е диспансиризирана и й се полагат два прегледа в годината. Помолих невролог да дойде у дома и да я прегледа, да даде някакъв съвет и да помогне по някакъв начин. Срещу направление дойде, но само я погледна и каза, че изглежда по-добре от миналия път. По моя молба я почука с чукчето си и това беше всичко.
На детето му се живее!!! А аз не знам вече какво мога да направя за нея. Моля ви се помогнете ако знаете кадърен рехабилитатор, логопед, невролог или неврохирург, който е съгласен да помогне на Ева. Личи си, че тя е много отчаяна вече. Прекалено дълго й обещавах, че нещата ще се оправят, че е възможно пак да тича, да ходи на училище и да говори. Преди като чуеше тези неща, очичките й светваха от надежда и очакване. Сега, когато й кажа същите тези неща, тя си затваря очите, което означава, че не иска да слуша и започва да плаче. Докторите тук са я отписали, а детето е още живо, в съзнание е, всичко разбира, психиката й е запазена, въпреки увреждането на мозъка и тя се опитва да контактува, но освен да си показва езичето и да си стиска очите, няма друг начин на общуване. Помогнете с нещо, защото и аз вече съм прекалено отчаяна!
