Хубава новина и още нещо

Здравейте,

Получих следният емейл от Надя, майката на Ева:

„Искам да споделя една хубава новина с всички, които се интересуват за нас. От дълго време бяхме подали молба от името на майка ми за постъпване в старческия дом в Добрич. В края на септември ми се обадиха, че се е освободило място и могат да я приемат. Веднага отидох във Варна и я взех от хосписа, в който прекара една година. Там условията бяха меко казано лоши, а таксата доста висока. Домът в Добрич е държавен с ниска такса, а уютът и грижите за домуващите на много високо ниво. От една седмица майка ми е там и се чувства прекрасно, много е доволна. На мен ми се иска да си е у дома и да ми помага, но не е по силите й да се грижи за Ева.

На мен също не е по силите ми вече, но просто няма кой да замести майката. С напредването на времето Ева става все по-зле. Усеща се, че е много изнервена, а може би и отчаяна. Постоянно е напрегната, не може да спи и покрай нея будуваме и ние, което страшно ме изтощава. Треморът по лицето й е почти постоянен, често получава гърчове, макар и не толкова силни. Раната на опашката й се влошава. Пробвахме с различни кремове и мехлеми, но нищо не помага. Една приятелка от Бургас ми подари много хубави и скъпи кремове от престижна фирма, но се оказа, че някоя от съставките причиняват на Ева алергия и не можем да ги ползваме.

Чувствам се безсилна, уморена и отчаяна. Истината е, че ми се иска всичкият този ужас да свърши и Бог да си ни прибере. Може би някои от вас няма да ми повярват, но аз вече не издържам нито физически, нито психически. На 23 октомври ще се навършат 7 години от катастрофата. Който иска, нека се моли Бог да е милостив към нас и да прекрати мъките ни, само да не прибира мен преди Ева, за да може тя да има майка до края.“