Лично от Надя – майката на Ева

В последния си пост администраторът на сайта за Ева е описал много добре това, което бях споделила с него, за което му благодаря. Искам от мое име да повторя и да допълня подробности относно ситуацията в дома ни.

 

Физическото състояние на детето е почти същото, както е обяснявано и преди. Дори от известно време работим за раздвижването на крайниците на Ева. Помага ни един много добър кинези-терапевт. Зачестиха  гърчовете, но това е нормално при натоварване от раздвижването. Стараем се да не претоварваме организма й. Но ме притеснява емоционалното състояние на дъщеря ми. Преди като влизах в стаята й, личицето и очичките й грейваха – мама е при нея! Сега забелязвам, че като усети някой да влиза в стаята, веднага си стиска очите. Прави се на заспала или просто не иска да вижда никой. Няма я предишната слънчева усмивка, която ме караше да литна от щастие. Отказва да се храни дори с любимите за нея лакомства, не иска да пие и вода. Много често плаче и не спи нощем. Не мога да разбера боли ли я нещо или просто изпитва душевна мъка. Страхувам се, че вече се е отчаяла и не иска да се бори.

 

От самото начало на трагедията, аз очаквам чудото, което Бог МОЖЕ да направи. Вярвам силно в това, моля се и го очаквам всеки ден през тези почти 5 години. Не знам каква е волята на Бог за Ева и защо я държи в това състояние, но съм сигурна, че Той има някакъв план, който ние не проумяваме. Аз продължавам да чакам и да се моля, но с майка ми вече сме прекалено изморени от грижи, очакване и недоспиване. Сигурна съм, че всеки родител би разбрал каква мъка ни причинява да гледаме детето си в това състояние. Ева е голямо и умно дете, разбира и усеща всичко и съм убедена, че страшно й тежи това, че не може да се движи и говори. Опитваме се по всякакъв начин да я насърчим, да укрепим вярата й, но може би и тя се е уморила от болките по тялото си и от очакването всичко да се оправи. Вече няколко човека ми казват, че Ева живее само защото се молим за това и заради мен, че аз не я пускам Бог да си я прибере. Знам, че в това състояние за нея ще е по-добре да заспи, да не усеща вече болка и мъка и когато отвори очи да види, че любимият й Исус слиза от небето, за да я вземе във вечността. Но как да изрека такава молитва, още повече, че очаквам да се случи чудото с нея?! Тя сега страшно ми липсва. Ако я няма, липсата ще е още по-голяма, но поне ще ме успокоява това, че тя не се мъчи. Мъката ще е само за нас. Започнах да се моля Бог да извърши волята си, като ни даде сили да преодолеем всички изпитания. Не мога да изрека онези думи. Ако някой от вас може, нека го направи или просто да се моли като мен за Божията воля за Ева и домът й!