by Здравейте,
Майката на Ева (Надя) ми даде едно стихотворение от две части, което Ева била написала на 12-13 годишна възраст, малко преди катастрофата. Надя си пази безценното стихотворение в Библията и си го чете и препрочита от време на време:
Ти смяташ, че животът ти е драма, но прав не си – защото с Бог сте двама!
Щом тихо крачи Той до теб – във хаоса настъпва ред!
Исус те кани: „Погледни към Мен! Със изгрева настъпва ден,
Огледай се във Моите очи, изтрий сълзите, не плачи!“
От два дена Ева има много силни болки и прави ужасяващи физиономии заради болките. В началото Надя не е знаела на какво се дължат тези ужасни физиономии и е попитала Ева – „боли ли те нещо?“ и Ева е стиснала силно очички, което означава „ДА“.
А тази вечер получих следното съобщение от Надя: „Ева е зле. Ника е при нея. Не ме пуска да влизам в стаята, защото е ужасно“.
Ника е леля Николинка (това е майката на Надя и баба на Ева).
Благодарим ви за молитвите, продължавайте да се молите. Бог много пъти е облекчавал положението на членовете на семейството във всяко едно отношение, дори и здравословно, благодарение на молитвите отправени към Него.
Здравейте мили приятели на това малко ангелче и прекрасната му по душа и много талантлива майка-художничка и жена с невероятно чувство за хумор, което по понятни причини секна…
Преди може би около 10 години, може и повече – Ева беше 4-ти клас – ние с жена ми имахме частна детска занималня в центъра на града за деца до 12 години. Аз се занимавах с децата по музика/пиано и цигулка, солфеж/, а жена ми – математичка – по математика и информатика/компютри/. Каката на групата бе Евито – занимаваше се с всички дечица, обгръщаше ги с много любов и внимание, спокойно им обясняваше, задачките, упражненията по бълг. език… Много обичаше пианото и когато й давах упражнения, ги учеше на един дъх! Невероятен талант имаше! Много обичаше и песните и си ги тананикаше с настроение…Имаше дарба и да рецитира…Просто родено дете с необичайно Божие благоволение и благословение! Бяхме много тъжни с жена ми, когато Надето не я пускаше в някои дни по уважителни причини и чакахме с нетърпение да си дойде нашият асистент – трудолюбивата пчеличка Евито! Имахме и голямото желание да наемем колежка, занимаваща се с природните науки, но за съжаление Община Добрич ни „пречупи“ мераците…Тогава корупцията по върховете набираше енергия и не ни разрешиха да кандидатстваме с изготвения ни проект за работа. А той беше издържан, защото ни помогнаха и други хора – юристи и икономисти. Както и да е, но бяхме принудени да закрием занималнята, независимо, че имахме повече от 20 деца и срещахме благодарствената подкрепа, усмивки и одобрение на родителите им…
Спомняме си с жена ми милото им семейство – изключително тихи, скромни, възпитани и непоказващи талантите си Надето и съпруга й…И сега са пред очите ни как идваха редовно тримата на църква и сядаха на балкона на II-я етаж – винаги усмихнати и дружелюбни!
И както се случва обикновено, безскрупулния, гаден и уродлив демон /с вече преброени дни на властване – ДАНО да е СКОРО!/ им завидя…
Бяхме като попарени с вряла вода, чувайки за този ужасяващ физически и духовен удар по това щастливо семейство!
С жена ми се молим редовно и горещо в молитвите си за Еви, Надето и Николинка
и сме сигурни, че Бог ще ги подкрепя до скорошното си идване и тяхното събиране отново заедно на небето ще бъде факт!
Мили наши Еви и Наде – с цялата си душа и препълнени със сълзи очи /Бог ми е Свидетел!/, живеем с Вас с надеждата да се прегърнем в небето скоро!!! АМИН!!! ОБИЧАМЕ ВИ!!!
PS – много бихме искали да ви бъдем от полза и материално /според възможностите ни/, стига да знаем сметката ви в банката.