by Здравейте,
Ще ви цитирам един разговор за Ева, който проведох с Надя вчера, и в който Надя ме удиви каква силна воля за живот има Ева:
„Бях при Ева сега, направихме си едно малко богослужение, обаче четохме една история и тя се насърчи явно, защото започна да си клати ръката и аз викам тука какво става, защото под одеялото виждам че се мърда, отвих я, тя си клати китката, раздвижва си китката, викам ‘Ева, ти упражнения ли правиш?’, и тя си стисна очите което означава да. Попитах я: ‘Искаш да се движиш ли?’, и тя пак си стисна очите. Попитах я: ‘Искаш да станеш ли?’, но тя си поклати главата, което означава не, явно разбира че не може да стане, и аз се разревах„. – цитат на Надя от вчера.
След това аз въодушевен че Ева е започнала да си движи китката казах на Надя да продължи да я насърчава и че явно има надежда, но тя ми каза че Ева от месец се опитва да си вдига ръката, дори успява от време на време да повдигне ръчичка и да я сложи на стомаха си, но след всяко такова усилие и следват гърчове, лекарката е казала че по някакъв начин движенията активират центрове в мозъка, които после предизвикват гърчове, дори ако Ева не се напряга, а някой друг човек й прави рехабилитацията, след 7-8 движения на ръчичката и задължително следва гърч.
Каква силна воля за живот – напълно парализирано дете толкова силно иска да се движи, че е успяла да си повдигне ръчичката чак до стомаха и не спира да опитва, въпреки че знае че след всяко такова усилие се тресе в епилептични гърчове.
Воля за живот!
А сега ще ви дам отговорът на вашите молитви от предният пост, в който писах че на Надя й е много зле и че сякаш шишове пробиват мозъка й от болка. Цитирам думите на Надя от по-късно същата вечер, в които тя първо отново описва част от състоянието си, след което разказва и какъв отговор на молитви е дал Бог:
„Страшно ми беше лошо. Не можех да мисля. Преди да се обадя на теб да се молиш се обадих на Ника (бел.админа: Ника е майката на Надя) и искам да й кажа нещо, но не ми идва на ум думата, знам какво искам да й кажа, но не мога да го кажа и само викам ‘Ох, лошо ми е’, започвам да й казвам нещо друго и казвам съвсем друга дума от това което трябваше да й кажа, осъзнавам че говоря погрешно и казвам на Ника: ‘Ох, говоря глупости, не мога да мисля, лошо ми е’.
Много бях зле, ама много. Дойде време да мием Ева, и аз усещам че не мога да мия, и тогава ти се обадих (бележка на админа – след като Надя ми се обади да се моля, известно време след това аз пуснах публикация в блога с молба да се молите)“. Не знам хората които четат сайта кога са започнали да се молят, но по едно време усещам както ми е много, много зле докато мия Ева и усещам едно такова облекчеееение и се почувствах по-добре, погледнах часовника беше 18:20 и продължих да мия Ева, защото се наложи 2 пъти да я мием (бел.админа: много често когато Надя мие Ева точно на края на миенето Ева се изпишква и се налага Надя да започва цялата процедура с миенето отначало) и като почувствах че вече съм добре и за да успокоя „М.“ (бел.админа – това е новата жена, която помага на Надя) и само казах ‘Добре съм’ и й кимнах с глава, нали гледам Ева да не разбере че ми е лошо, исках да успокоя „М.“, защото видях че почва да трепери и да гледа уплашено, след като измихме Ева легнах да си почина и още повече се освежих и отидох пак да успокоя „М.“ че наистина съм добре и тя вече се успокои.„
Та от сърце ви благодарим за молитвите – Бог извърши чудо и подобри състоянието на Надя. Имате и още отговори на молитви – от тогава до сега Ева и Надя преживяха много спокойни дни, от време на време имаше и лошо, но повечето дни бяха спокойни и мирни,
Нямате отговори на молитви за това новата жена ‘М.’ да може да поспива нощем – тя много се страхува за Ева и не смее да заспи, въпреки че по време на нощните смени няма нужда да се будува цялата нощ, може спокойно нощната жена да си спи (или да дреме) докато Ева е спокойна, после когато Ева започне да хърка което означава че се е събрал секрет в дробовете й – нощната жена трябва да стане, за да я аспирира и да извлече секрета от дробовете на Ева, за да може Ева да диша. след което отново може да легне да си поспи (или да си подремне) докато Ева може да диша, и така до следващият път когато Ева пак ще има нужда от аспириране.
Дано М. след време да се отпусне и да разбере нуждата от това да поспива през нощта, защото ако не поспива поне от време на време през нощта организма й може да се преумори и да се срине, при което няма да бъде полезна нито на себе си, нито на Ева и на Надя. Молете се за това, за да не се преумори М., на нея понякога й се налага да поема 24 часови смени замествайки другите жени, които отсъстват по една или друга причина, което е много голямо натоварване за възрастен човек.
И последно – днес Ева отново е зле, мъчела се ужасно, стегната, скована, не могат въобще да я мръднат, ни ръце, ни глава, ни крака, устата й се вцепенила и вдървила и е стегнала и устата й я вдървила, жилите на врата й изскочили и въобще не могат да я мръднат, изглеждала ужасно. Огромни мъки.
Надя: „През цялото време докато я миехме и ревах и виках към Бог – не е честно, не е честно, не е честно, тя не заслужава това, толкова добра душичка, толкова послушна, невероятно дете, не заслужава, това са големи мъки„.
Надя като я гледала в това състояние и полудявала от мъка, имала чувството че мозъка й (на Надя) набъбнал и опира в черепа, ще й се пръсне главата от стреса и напрежението, направо ще й се пръсне главата, много й било лошо.
Отново имаме нужда от вашите молитви и от Божието съдействие в ситуацията.
